Учебна програма
,,Дизайн шампиони“
През учебна 2024/2025 г., децата от трета възрастова група „Смехорани“, на детска градина „Зорница“ работят по учебна програма RED PAPER PLANE. Това е най-успешната програма за проекто-базирано обучение. Създадена за деца от 5 до 10 години. В нея децата работят по проекти с увлекателни теми от реалния живот. Програмата е изцяло базирана на метода ,,дизайн мислене“. Дизайн мисленето (design thinking) е водещият метод за създаване на иновации в световен мащаб, разработен в университета Станфорд.
Прилагането й цели формиране на ключови компетенции, умения, отношения, нагласи, актуални за новото време - креативност, адаптивност, лидерство, умения за работа в екип, активно общуване, аргументирано заемане на позиция.
С проектно-базираното обучение (ПБО) настъпва следващата голяма фаза в образованието в цял свят. То дава възможност на децата да разгърнат своя истински потенциал, да си представят света по нов начин и да търсят свои собствени решения, за да го направят по-добър. Проектно-базираното обучение дава на учителите начин да усетят уменията и характера на всяко едно от децата и свобода да работят за развитието им.
Децата работят заедно в екип, организирани са и разпределят времето си."
"Придобиват все по-голяма увереност и не се страхуват от грешките си."
"Разширяват своя светоглед, стават все по-наблюдателни и любознателни за света около тях."
"Вече не се страхуват да опитват нови неща, да приемат и преодоляват най-различни предизвикателства."
"Подобряват речевите си умения и все по-смело презентират."
"Стават по-толератни един към друг и работят заедно, без значение кои са останалите деца в екипа."
"Осмислят какво са направили добре и какво могат да подобрят в работата си като екип."
"Постоянно развиват въображението и креативността си."
"Осмеляват се да бъдат различни!"
★ ★ ★ ★ ★
Програма "Дизайн шампиони" е силно препоръчана от 95% от участващите учители и директори.
https://bg.rpplane.com/schools
Детска градина „Зорница“ град Сливен участва в Проект BG05SFPR001-1.003-0001 „Силен старт“,
реализиран от МОН и финансиран по Програма „Образование“ 2021-2027г.
Това ще даде възможност за качествена допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата със специални образователни потребности, на деца в риск, с хронични заболявания или с изявени дарби, както и ще осигури тяхното трайно приобщаване в предучилищната среда.
Проектът „Силен старт“ е насочен и към децата, които имат необходимост от обща и допълнителна подкрепа, от адаптация към образователната среда, от допълнителни занимания.
Назначен към детската градина е педагогически специалист-психолог.
Дейности по проект "Силен старт"
Дейностите предвидени за изпълнение са както следва:
Дейност 1: Повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, вкл. нови в системата учители, за осъществяване на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, вкл. социално-емоционалното учене в детските градини, в т.ч. техни яслени групи и училища с групи за задължително предучилищно образование, както и обучения на непедагогическия персонал за подпомагане на обучението, в съответствие с утвърдени програми за професионалното и кариерното им развитие.
Дейността включва обучения на педагогически специалисти и на непедагогически специалисти в съответствие с идентифицираните нужди от подобряване на капацитета им за осигуряване на обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие, съобразно индивидуалните потребности на всяко дете.
Дейност 2 - Интензивна работа с родители на ниво детска градина, в т.ч. техни яслени групи и на ниво училище с групи за задължително предучилищно образование за формиране на положителни нагласи към образованието и за пълноценното им участие в образователния процес. Дейността предвижда провеждане на различни форми на интензивна работа с родители на деца от уязвими групи в съответствие с идентифицираните потребности, които
ще обхванат родители на деца от уязвими групи, както работа с родители от различните общности за формиране на толерантност, приемане на различието и повишаването на социалните компетентности на родителите относно значимостта на образованието за цялостното детско развитие.
Дейност 3- Допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца със СОП, в риск, с хронични заболявания и с изявени дарби за трайно приобщаване в предучилищното образование.
Дейността е насочена към работата с децата със СОП, в риск, с хронични заболявания и изявени дарби и ще се осъществява чрез осигуряване на пакети за допълнителна подкрепа в съответствие с потребностите на конкретното дете и наемане на допълнителни педагогически специалисти (психолози, логопеди, ресурсни учители и др.). В зависимост от нуждите на детските градини и с цел предоставяне на по качествена допълнителна подкрепа за личностно развитие е предвидено закупуване на специализирано оборудване и обзавеждане и дидактически и други материали за допълнителна подкрепа.
Дейност 4- Обща подкрепа за личностно развитие за достъп и трайно приобщаване на деца в предучилищното образование.
Дейността ще предостави допълнително обучение по български език на деца, за които българският език не е майчин, вкл. за деца с установени затруднения в резултат на проведен скрининг-тест за повишаване на езиковата култура и познания чрез стимулиране на творческите изяви и повишаване на мотивацията за учене и участие на деца в занимания по интереси, в т.ч. интеркултурно образование, практически занимания изграждащи зелени умения, като напр. занимания за екологично образование, за формиране на екологична култура, съзнание и поведение и разумно използване на природните ресурси, опазване на природната среда и на екологичното равновесие, спортни занимания и други приложими занимания в съответствие с интересите на децата. Дейността включва и апробиране на иновативни елементи за програмни системи за балансирано развитие на социалните и емоционалните компетенции, както и апробиране на сътрудничество между ангажираните с образование и грижа в ранна детска възраст институции.
За 2023г. ДГ „Зорница“ гр. Сливен е одобрена по:
Национална програма „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование“
Дейност 2. Закупуване на интерактивно мултимедийно оборудване или иновативен хардуер и софтуер за институциите от системата на предучилищното образование, както и подкрепа на съпътстващите дейности по използването им като част от образователния процес.
ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА
Обща цел
Подобряване качеството и възможностите за електронно обучение в системата на предучилищното и училищното образование, достъп до съвременни информационни и комуникационни технологии, внедряване на иновативни съвременни обучителни методи и създаване на условия за обучение на педагогическите специалисти за ползването им.
За 2023г. ДГ „Зорница“ гр. Сливен е одобрена по:
Национална програма „Осигуряване на съвременна, сигурна и достъпна образователна среда “
Модул 2 „Площадки за обучение по безопасност на движението по пътищата“
Дейност 1. Осигуряване на външна и вътрешна площадка (подвижна зона) за обучение по безопасност на движението по пътищата (БДП) в детските градини.
ЦЕЛИ НА ПРОГРАМАТА
Обща цел
Осигуряване на условия за равен достъп до предучилищно и училищно образование и повишаване качеството на образователния процес, както и компетентностите и уменията на децата и учениците;
Адаптационен психолого-педагогически и методически практико-приложен модел за съвместна работа на учители и представители на семейната общност в периода на постъпване на децата в детската градина
Настоящият адаптационен психолого-педагогически и методически практико-приложен модел „Утринна приказка“ представлява допълнителна възможност за образователното развитие, в който учителите, педагогическите специалисти и представителите на семейната общност работят заедно, за да се създадат условия на адаптация детската Личност да разгърне пълния си потенциал в предучилищната институция. Тази възможност може би е търсена още от Фридрих Фрьобел, който през 1837 година в Бад Бланкербург създава първата детска градина в света или през 1882 година, когато в Свищов е открита първата общинска детска градина. Днес, това обстоятелство се припознава в закона за Предучилищно и училищно образование, който според чл. 6 е свързан с осигуряване на условия за ранно детско развитие. Ето защо е необходимо политиките и практиките за грижата и образованието на всяко дете в този период на адаптация да подкрепят правото му на качествени преживявания, като се приема, че „качеството“ е термин, който непрекъснато трябва да се развива и договаря, като в същото време е необходимо създаването и на механизъм за сътрудничество по посока триадата учител-дете-родител. Този механизъм трябва да отразява структурното качество на възпитателно-образователния процес, като търси и намира отговор на въпроса КОИ са онези дейности, които в максимална степен подпомагат личността на детето да разгърне своя потенциал като се отдалечаваме от обстоятелството да не приемаме възможността да продължим да сме заедно с децата, без внимателно да вникнем в онова, което се случва в тях и с тях на тази възраст.
Настоящият адаптационен психолого-педагогически и методически практико-приложен модел е ориентиран към 3 годишното дете на което му предстои постъпване в първа група в детската градина, особено ако преди това не е посещавало ясла и за „представители на семейната общност“ когато говорим за родители и семейство. Това е продиктувано от обстоятелството, че днес децата на тази възраст по различни причини се отглеждат не само от своите родители, но и от други членове на семейството в по широкия смисъл на думата. В тази връзка този модел има за цел да отговори на следните въпроси:
Връзка между потребността от сигурност и емоционална адаптация на детето в предучилищна възраст при постъпване в детската градина
Преходът от първичната към вторичната социализация в периода на предучилищното детство най-често се свързва с постъпването на детето в детската градина. Основни преживявания, които съпровождат детето при осъществяване на този преход са страх и тревога. Посочените негативни емоции и чувства са по-силно изразени при деца, които до момента не са напускали дома си и не са посещавали детска ясла.
Доскоро се смяташе, че преодоляването на тревожността като едно от рисковите състояния при прехода от домашна среда към предучилищната институция, изисква на малкото дете да се осигури необходимото време за адаптация. Целенасочените наблюдения констатират, че съществува подобна зависимост, т.е колкото по-дълго време децата посещават детска градина, толкова по редки са разстройствата на настроението.
Водещият въпрос е: Какво е цената, която родителите, учителите и децата заплащат при преживяването на безпокойство, докато дойде моментът в който децата все пак съумеят да „свикнат” с новата среда и лица, различни от дома и близките?
Според определени тези има връзка между появата на тревожност при хора в по-късна възраст и травмата от детството, причинена от постъпването в детска градина. В клиничната психология има допускания, че възрастни лица, които продължително време са били поставени в ситуация на емоционална депривация, рано или късно развиват депресия, паническа атака или генерализирано тревожно разстройство. Обмислянето на една такава теза, провокира много от съвременните психолози и педагози да търсят механизми, чрез които да се преодолеят до максимум негативните преживявания на деца, постъпващи в детска градина.
Създаването на механизъм означава да се прояви активност от страна на заинтересованите страни – детската градина и представителите на семейната общност, а не да се остави детето на влиянието на времето като единствен фактор, който може да доведе до редукция и преодоляване на интензитета на негативните преживявания при постъпване в детска градина.
Факт е, че всеки индивид, включително и човешкият, когато е поставен в непозната среда се нуждае от време, но и от обстоятелства, за да се ориентира в мястото и отношенията спрямо новите за него субекти и обекти. Тогава е напълно естествено да се допусне, че преживяването на тревожност от 3-годишното дете е заради липсата на удовлетворяване на една от водещите социални потребности, свързана с новата за него ситуация, а именно потребността от сигурност.
Задоволяването на тази потребност изисква постъпващото в детската градина дете да „тества” многократно хората, които го приемат, за да прецени на кои от тях може да се довери. Събирането на тази информация от страна на малкото дете е по-скоро импулсивен, нерегулиран от вътрешни закони и правила процес на психична преработка (поради липсата на достатъчен социален опит) и се основава предимно на емоционалните преживявания – удоволствие и неудоволствие, спокойствие и безпокойство. Следователно, преди да е успяло да интегрира във вътрешното си психично пространство новата ситуация (случващото се в занималнята на детската градина), детето има склонност или да се разстройва като изпитва силно страх и тревога, или да се противопоставя на изискванията на новата среда, чрез агресивните си инстинкти. Такъв е неговият емоционално и социално незрял отговор да запази предишното си статукво и да оспори необходимостта от промяна и подчинение на все още непознатата му среда. Новата среда му носи усещане за заплаха, защото е различна и далечна от всичко, към което детето до момента е било привързано.
От психологична и педагогическа гледна точка е възможно постъпването в детската градина, да породи и първия вътрешен конфликт у детето, а именно травма от раздялата с майката или с отглеждащия го възрастен. Силата на този конфликт има характера на емоционален шок и децата с неуравновесен и лабилен темперамент реагират на този срив отново чрез тревожност или агресивни прояви.
Изложените тези, свързани с прехода на детската личност в нова среда, показват, че този преход влияе не само на детето, но и на представителите на семейната общност, които имат ангажимента да се грижат за него. Еднакво стресово е както за детето когато започне да посещава детска градина и при утринния прием да не знае къде, както и за грижещите се за него възрастни, когато те на свой ред не знаят как то се чувства особено ако е разстроено от раздялата преди това. И ако тази раздялата е особено емоционална, то и в двете страни е налице фрустрация по отношение на собственото им положение, роля и място и често това води до създаването на „конфликтни точки“ и проява на взаимно недоверие. От една страна образователната институция, неподготвена за такива конфликтни моменти търси оправдание в семейната среда, а от друга – семейната общност обвинява образователната институция в неспособност да реши персонално този проблем. Справянето с този конфликт изисква от учителя, преди първия прием и в процеса на адаптирането на дете към новата среда на детската градина да организира подходяща приемна, подкрепяща, интерактивна, безопасна, мултикултурна среда, която да намали влиянието на стресогенните фактори. Учителят има задачата да помогне на новопостъпващото в детската група дете да се привърже и да създаде устойчив емоционален контакт с човек, различен от фигурата на майката или отглеждащия го възрастен.
Педагогическа практика „Утринна приказка“
Теоретичен модел
От древността е известно, че социалното развитие в периода на предучилищна възраст се основава на използването на приказния епос. Предполага се, че представителите на семейната общност са разказвали приказки на своите деца като достъпна образователна интервенция, опосредстваща прехода от света на всекидневието към сложността на живота. Именно този факт обяснява необходимостта за пренасянето на тази традиция в съвременната образователна среда на детската градина.
Четенето на приказки в конкретния случай се разглежда като важно дидактическо средство за адаптация на детската личност, както в когнитивен и социален, така и в емоционален аспект. Четенето на приказки превръща ежедневните взаимодействия на децата във възможност да научават и разбират многоплановостта на човешките взаимоотношения, във възможност за преодоляване на първичните страхове и несигурност, като в конкретния случай тя трябва да е в рамките на не повече от 5 до 7 минути. Осигуряването на всекидневен досег с приключенията на приказните герои в образователната среда на детската градина стимулира механизмите на психическа себеидентификация на детето, защото приказката ангажира емоционално детето и стимулира неговите когнитивни процеси – мислене и въображение. Така то опознава социалните аспекти на човешката култура в тяхната многоизмерност. От друга страна педагогическата практика „Утринна приказка“ отразява възможността да бъде подобрена в педагого-методически аспект структурата на педагогическото взаимодействие (ситуацията) и да бъде използвана за по-активно включване на всяко дете. Педагогическата практика „Утринната приказка“ дава възможност за индивидуализация на възпитателно-образователния процес, за съчетаване на познание с практически знания, за постигане на по-голяма активност от децата, стимулиране на умения за общуване, формиране на социални умения и компетентности. Педагогическата практика „Утринна приказка“ в занималнята е интерактивна дейност в която може да вземе участие всеки представител на семейната общност.
Проектът цели разширяване на достъпа до предучилищно образование на децата от уязвими групи и живеещи в бедност. Предучилищното образование е важен период в живота на детето с оглед формиране на положително отношение към училището и създаване на мотивация за учене. Причините за невключване в предучилищно образование са свързани със социални, икономически и етнокултурни фактори, като ниски доходи, неосъзнатост на ползите от предучилищното образование, незаети на пазара на труда възрастни, които могат да се грижат за децата и др. Проектът предвижда набор от мерки - предоставяне на допълнително обучение по български език за децата с различен майчин език като ефективно средство за социално приобщаване в групата на връстниците, изплащане на такси за посещаване на целодневна детска градина като преодоляване на икономически бариери за включване и премахване на една от най-значимите причини за неучастие в предучилищно образование, мотивация на родителите за активно сътрудничество между семейството и детската градина.
Проектът е на обща стойност 82 500 000,00 лева и се финансира по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския социален фонд.
Продължителността на проекта е 30 месеца.
Основна цел
Основната цел на проекта е навременното ранно обхващане и образователното приобщаване на деца от уязвимите групи в предучилищното образование, подкрепа на достъпа им до качествено образование, подкрепа на социалното им приемане и сближаване за изграждането им като пълноценни граждани и за успешна професионална, социална и личностна реализация.
Специфичните цели на проекта са насочени към:
ДГ „Зорница“ се включи по Дейност 2. Провеждане на дейности за педагогическа, психологическа и социална подкрепа на деца от уязвими групи, включително обезпечаване на средствата за такси на детски градини с повишена концентрация на деца от уязвими групи, осигуряване на допълнителен педагогически и непедагогически персонал, осигуряване на учебни материали, пособия, помагала и др.
От м. септември 2019 г. в детската градина има назначени психолог и помощник на учителя.
Проект „Заедно от детската градина“
Екипът на ДГ "Зорница" взе активно участие в дейностите по проект „Заедно от детската градина“ на УНИЦЕФ – България. Целта на проекта бе изграждането на приобщаваща и подкрепяща среда в детските градини, която да гарантира пълноценно развитие на потенциала и талантите на всяко дете с фокус върху децата със специфични потребности.
Дейностите по проекта бяха насочени към:
Участието ни в проекта допринесе за :
Подобри се и материалната база за осигуряването на подкрепяща среда. Съществуващият ресурсен кабинет бе реновиран и модернизиран със средства по проекта: от УНИЦЕФ и ИКЕА .
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „УСПЯВАМЕ ЗАЕДНО“
Модул 1 „Хубаво е в детската градина”
През учебната 2020-2021 г. ДГ „Зорница“ бе одобрена за бенефициент по Национална програма „Успяваме заедно“ Модул 1 „Хубаво е в детската градина“. В програмата се включиха децата от първа възрастова група „Бонбон“. Общата цел на програмата е: Осигуряване на цялостно развитие на детската личност /физическо, емоционално, социално, когнитивно и речево/ чрез прилагане на ефективни мерки за осигуряване на плавен преход на детето от семейна среда към детската градина и чрез овладяване и усъвършенстване на взаимодействието на учителите с представителите на семейната общност в детската градина. А една от специфичните е: Споделяне на опит в рамките на детската градина, включително и със семейната общност.